Игри

Информация за страница Хаджидимово

Хаджидимово е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, в близост до град Гоце Делчев. Градът е административен център на Община Хаджидимово. Разположен е в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете и страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина. Градът е наследник на селата Горна и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 година Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново. От 1951 година селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 година към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горно Сингартия). Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 година с Решение на Министерския съвет.

   Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. В 1911 година в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на свети Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 година, който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) - със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи отбелязва Горна Сингартия като село с 47 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия - с 46 български и 24 турски къщи.

    В 1891 година Георги Стрезов пише за селата: Горно Сингартия, село на Юг от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци. Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци. Така постепенно в годините след Освобождението на страната от османското робство разположеното в Благоевградска област населено място започва да се възражда и да се превръща в град от типично български тип.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker